MauseBlog

Знаете ли какво е ирония на съдбата? Е днес аз ще ви дам един кратък пример. Не знам колко от четящите този текст са попадали на това мое мнение, но за тези, които не са ще го резюмирам в едно изречение: Не смятам натрапвания „Свети Валентин“ за празник, почитам виното и „Трифон Зарезан“.  И тук идва иронията, защото точно на тази дата преди известен брой години се запознах с едно момиче, което открадна сърцето ми, но вече е в миналото.

Ако се питате защо ви пиша тези неща (като изключим че днес е 14.02), то сега ще ви дам и отговора: С лека почуда и доза притеснение днес ще ви представя цели две нови произведения. Подобно чудо на чудесата не се е случвало от доста време. А и двете стихчета (разбира се че и двете нови неща са стихове) ми хрумнаха в много ранните часове на днешния ден, след като вече си бях легнал просто в главата ми се завъртяха няколко думи. Тези думи станаха повече и се наложи да отложа заспиването с цел записване на оформилите се строфи. Веднъж станал нещата се усложниха и в крайна сметка се оказах с две почти завършени стихчета и напълно готов за сън в 1:50 през нощта. Разбира се имаше леки поправки при пренасянето на електронен носител, но както и да е. А защо и с притеснение? Ами първо това е може би първия път, в който споделям толкова много лична информация тук. Втората причина е не чак до там съвършения вид на двете стихчета… и някои други лично мои притеснения 😉

Нека започнем с първото стихче . Причината да избера „Пет години“ за име на това стихче е пряко свързано с уводната история тук, както и с това което се казва в самото стихче, а изводите и сметките оставям на вас, надявам се след като прочетете и самото стихче. За целта просто посетете следната връзка:

„Пет години„

Колкото до второто произведение, чието заглавие е „Следа„, съм сигурен, че веднага щом го прочетете ще разберете колко пряко свързано е с всичко написано до сега. Всъщност двете стихчета се допълват едно друго… двете страни на една монета или нещо подобно. Всяка дума, написана относно „Пет години“ може в голямата си част да се отнесе и към „Следа“ а напълно естествено важи това и в обратната ситуация. Това е и причината да представя двете произведения в един пост, просто е безсмислено да повтарям едно и също по два пъти. Но стига празни приказки, посетете връзката отдолу, за да видите и второто стихче за днес:

„Следа„

Да ви е честита новата година! Дано бъда по-добра, по-щастлива, по-весела и по-богата от изминалата. Дано ви донесе сбъднати мечти, постигнати цели и много здраве и любов!

Вече стана традиция всяка година да пиша новогодишните късмети за семейната баница, макар че този път за малко да пропусна този момент. Така да се каже разбрах, че ще трябват късмети на 30 Декември около 15 часа, а аз не бях в София по-това време. Та тези късмети бяха написани след като се прибрах някъде около 1:30 сутринта и от 8:30 до 11:00 на 31 Декември или иначе казано в последния момент.

Така или иначе в крайна сметка късметите бяха написани и по традиция ви ги представям в днескашния ден. Надявам се да ви харесат и очаквам отзивите ви тук или в сайта където са публикувани „Късмети 2017г.“ И преди да ви пожелая „Приятно четене!“ да напомня, че късметите, които се паднаха на мен са с удебелен шрифт в сайта. Сега вече официално ви пожелавам приятно четене:

„Късмети 2017г.„

Както обещах при публикуването на предишното произведение (виж тук) сравнително скоро публикувам още едно ново творение, отново попадащо в раздела „Поезия„. И този път се придържам към любимата си тематика, но се надявам, че вече сте свикнали с тази моя склонност 😉

Колкото до самото стихче не бих могъл да кажа дали то е насочено конкретно към някой или е просто откъслечни мисли и усещания облечени в думи. Причината за това основно е, че една част от това стихче се роди преди няколко месеца, но завършения вид, който има сега е на не повече от две седмици. За заглавие избрах „Ще простиш ли?„, макар да не го смятам за перфектното наименование, но е достатъчно приемливо, поне от моя гледна точка 😉

Тъй като няма какво повече да кажа директно ви предоставям възможността да прочетете новото стихче. Приятно четене и ще се радвам да чуя вашето мнение както за него, така и за някое от предишните ми творби.

„Ще простиш ли?“

Девет месеца… толкова изминаха от последния път, в който публикувах нещо ново в онова мрачно сайтче, което наричам „Лично творчество„. Е ето че точно девет месеца по-късно ще публикувам ново произведение. И тази творба попада в раздела „Поезия“, но предполагам това не ви изненадва много 🙂

Споменавал съм, че що се отнася до измислянето на заглавия на стихчетата не ме бива много… е заглавието „В самота“ е едно от тези, дето почти съм изсмукал от пръстите си, просто за да има заглавие 🙂 А иначе освен че е нова публикация, всъщност това стихче е и ново написано произведение.

Преди да ви оставя да прочетете и самото стихче ще направя едно обещание: Обещавам че следващото публикувано ново стихче няма да е чак след девет месеца 🙂 Приятно четене:

„В самота„