Да легнеш да подремнеш следобед понякога може да се окаже наистина добра идея, но не по начина който си мислиш първоначално. Вчера точно това реших да направя и докато се опитвах да заспя взе че ми се зароди в главата едно четиристишие. Естествено го записах веднага (защото не го ли направя ще го забравя) и пак полегнах, но думите продължиха да ми се въртят в главата, но нищо което да си заслужава не се роди.
Вечерта вече забравил всичко, което не съм записал, все пак реших да видя какво мога да доразвия от тези първи 4 реда, но не се получи нищо смислено. Все пак преди да си легна пак седнах да се „помъча“ и в крайна сметка с много преписване, поправяне, наместване и други „творчески похвати“ в крайна сметка сътворих първия (дано не е и последен) за тази година стих, който публикувам в сайта с другите ми „творби“. Не е съвършено, даже вероятно на много хора ще се стори дори посредствено, но аз никога не съм твърдял, че пиша добра поезия 🙂
Като цяло това произведение си има своя чар, макар че всичко, освен първоначално хрумналите ми 4 реда, може да се нарече „изсмукано от пръстите“. Причината да се напъна да го довърша е, че тези първи редове всъщност много ми допаднаха като идея и просто не можех да ги оставя така. Но стига съм ви занимавал с глупости, оставям ви да видите самото произведение на сънения ми мозък с поредното пожелание за приятно четене:
„Песен„