MauseBlog

Случвало ли ви се е да си седите спокойно и изведнъж да ви удари някое случайно хвърчащо вдъхновение (за повече информация за хвърчащите вдъхновения четете Тери Пратчет) по някоя мозъчна клетка? Е тази вечер на мен ми се случи и вие ще имате (условното) щастие да видите резултата на това събитие.

Седя си аз в хола и си пия лимона… така де Кока-Кола (не е продуктово позициониране, не са ми плащали) докато телевизора каканижи нещо. И ей така от нищото ми хрумват едни четири реда думи, които звучат някак приятно. Добре че по навик из нас винаги се намира я химикалка, я молив, пък и за лист хартия става почти всичко, та реших да запиша тия редове ей така, за всеки случай:

В тихата вечер
в спокойната нощ
ти ми донесе
доза любов

Е този случай си се оказа веднага, защото докато записвах четирите реда, взеха че ми хрумнаха още четири, и още четири… Да, нещата взеха да се подреждат след като разбърках поредността и промених първоначално хрумналото ми четиристишие.

Не веднъж съм споделял тук, че доста често най-трудната част за едно стихче е избора на заглавие. Е този път не ми беше трудно, заглавието „Доза любов“ си е закодирано още в първоначалната идея. След като реших това последно препятствие остана само да „дигитализирам“ написаното, да кача стихчето в сайта и, разбира се, да напиша тази история, с която да ви представя новото стихче в сайта „Моето творчество“. Приятно четене!

„Доза любов„

честито Рождество Христово на всички! Макар да звучи вече толкова изтъркано, нека в тези странни времена,в които дистанцията е най-търсеното нещо, все пак да запазим доброто в себе си. Не само на този празник, а и през цялата година. Пък знае ли, човек, може и да се сбъдне, нали казват, че по Коледа ставали чудеса 🙂

Като стана дума за чудеса по Коледа, едно малко и несъществено чудоподобно събитие се случи в главата ми и ето че на бял свят днес ще ви представя ново мое творение. Появата на ново мое творение вероятно е изненада, но стила и тематиката няма да са нищо ново или иначе казано: Новата творба е стихотворение (ех, колко тежка дума, но пък „стихче“ звучи някак твърде по детски), което разбира се е публикувано в съответния раздел на сайта „Моето творчество“ под името „Искам да ти пиша“ (за сега работно заглавие, склонен съм на промяна).

А самото стихче се появи на шега докато преди няколко дни си тествах един мейл клиент и дали двете пощи, за които го ползвам работят правилно. Най-простия тест е да пратиш писмо от едната поща на другата и след това да отговориш обратно. Само че аз си имам една особеност: при такива тестове не обичам да пращам празни съобщения и обикновено пиша по някой и друг ред празни думи и други глупости. Този път ми дойде да напиша тези три реда, ей така за цвят:

Отдавна трябваше да пиша,
но някак си не се получи
душата ми отдавна спря да диша

Пращам писмо, получавам писмо 😉 Отворих аз прозореца да „отговоря“, но тия три реда ми се въртяха в мислите, някак недовършени, непохватни, но сякаш с определен потенциал. Та позавъртях ги малко и ги докарах до тези 4 реда:

Отдавна трябваше да пиша,
но някак все не ми се получава
душата ми отдавна спря да диша
но мисля че това и заслужава…

Пратих „отговора“ и понеже беше почти 2 през нощта, след потвърждение, че получих писмото оставих нещата така. След два дни, отново посред нощите проверявах за нови писма тези две пощи и пак прочетох горните 4 реда и лека полека, с не малко промени и редакция се оформи крайния резултат, който можете да прочетете в сайта. Не е съвършен, има ръбове и кусури за дялане, но се надявам поне малко от малко да ви хареса. Спирам с разказите, и без това се разпрострях твърде много този път.

Остана ми само да ви пожелая приятно четене:

„Исках да ти пиша“

Предполагам сте забелязали, че все по-рядко се появяват нови произведения в сайта ми „Моето творчество„. Причини за това има много, кои много лични, други не чак до там, но не това е причината да пиша днес тук.

Повод за днешния ми пост е новото стихче със заглавие „Промяна„, което ми хрумна в малките начални часове на днешния ден. Всъщност за малко това произведение да не се появи изобщо на бял свят, но въпреки, че вече си бях легнал, нещо в мен ме накара да стана и да запиша няколкото думи, които ми хрумнаха в просъница. От няколко думи станаха няколко реда, а от там нещата бързо се развиха до завършване на стихчето.

Трябва да призная, че това стихче не е „най-добрия представител на моето творчество“. Има не един или два кусура, които ми се иска да мога да оправя, но за момента способностите ми са такива.

Със сигурност има какво още да кажа за „Промяна„, но винаги съм смятал, че най-добре се представя едно произведение чрез самото него, а не чрез анализи и истории, затова ще спирам със „словоизлиянията“ си и ви пожелавам приятно четене:

„Промяна„

Да ви е честита новата година, дано тя донесе повече радости и по-малко нещастия, повече любов и по-малко омраза, повече щастие и по-малко тъга!

А след пожеланията остана да спазя традицията (макар и с няколко дневно закъснение) и да публикувам писаните от мен новогодишни късмети. Тъй като втора поредна година бях извън София на 31 срещу 1, реално късметите не са използвани и затова са скромните 24 броя. Всъщност ги написах на 31ви докато имах малко почивка преди работа, но до колко са ми се получили ще трябва да прецените сами. Приятно четене:

„Късмети 2020г.„

Половин час, че даже и малко по-малко… това е времето, което измина от зараждането на идеята за новото произведение в сайта Моето творчество и решението, че е готово за публикация. Това не е особено типично за мен, обикновено едно стихче (да, естествено че за ново стихче става дума) отлежава между седмица и 5 години, преди да види бял свят, а за това ми отне едва 30 минути.

Подозирам, че бързото написване на новото стихче, може да се окаже за сметка на „качеството“, до колкото може да се говори за качество при моите произведения, но тъй или иначе май никой не чете в последно време написаното от мен, така че всъщност няма голямо значение 🙂

Колкото за повода за написването на „Как искам“ всъщност няма конкретен такъв… просто една част от мислите, въртящи се в главата ми последните години се подредиха в горе долу смислен стих.

Независимо дали ви харесва или не новото стихче ще се радвам ако оставите своето мнение за него тук или под самото стихче в сайта. Приятно (надявам се) четене:

Как искам

Оказва се, че трудното заспиване, малкото сън и леката температура може да имат и някакъв положителен ефект. Изненадващо, толкова скоро след „Буден„, в ранните часове на днешния ден, докато се въртях в леглото и прехвърлях разни думи из главата си, някои от тях се подредиха в едно четиристишие. Няма и час по-късно представяното произведение беше във финалния си вид, че дори си имаше и заглавия.

Честно казано не мислех да го публикувам толкова скоро, защото както и сами ще видите, не е чак до там изпипано, но в крайна сметка реших, че за ваш късмет не ми се занимава да изчиствам кусурите, които виждам. Мислех да потърся и второ мнение, но посред нощите е нормално да не намеря будни хора, така че директно ви представям стихчето „Измама“ с молба да не бъдете прекалено критични към него 🙂

Не ми остава друго, освен да ви пожелая приятно четене:

„Измама„

Какво е необходимо за да пусна ново стихче в онзи моя сайт? Просто е нужно да остана без работещ компютър в нас. Като ти се наложи не само да си извън мрежата, ами на практика извън почти всичко дигитално, започваш да си намираш занимания.

Е едно от тях беше да поразтребя разните хвърчащи листчета из масата. На някои от тях имаше нахвърляни няколко четиристишия, хрумнали в полусън, но все пак записани преди да отлетят. Понеже нямам работещ компютър ги преписах на ръка и съответно ги поправих тук-там. Няколко от четиристишията бързо и лесно се събраха в едно цяло, което в последствие се допълни с още няколко реда и така се роди днешното стихче.

Споменавал съм не веднъж, че от към избор на имена доста често имам сериозни проблеми. В първоначалното оформяне на стихчето така и не можех а се сетя за подходящо име, но когато стихчето се оформи почти изцяло заглавието си дойде само. Всъщност „Буден“ освен към съдържанието на стиха е леко подсещане и към ситуацията, в която се е родила идеята за този стих.

Макар да продължавам да съм без работещ компютър у дома, все пак намерих начин да ви представя това стихче, затова без повече приказки ви пожелавам приятно четене:

„Буден„

Ето че дойде новата 2019г. Нека тя ни донесе повече хубави моменти, по-малко тъга, повече поводи за смях и много щастие и любов.

Освен за да честитя новата година, този пост е и за да спазя традицията всяка година на първи Януари да публикувам новогодишните късмети, писани от мен за семейната баница. Макар че тази година не бях у дома на празника, а и няма да се събираме семейно, баницата за нова година и съответно късметите от нея някак отпаднаха…

Все пак в последния момент, на 31 Декември вечерта, докато имах малка почивка преди работа, по неясни за мен причини ми дойде музата и написах няколко късмета. Макар да не знам дали тези късмети ще влязат в употреба в моето семейство, реших че, щом ги имам написани, мога да спазя поне традицията с представянето им пред „Широката публика“ (Виж късметите от предишни години тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук и тук ) 🙂 И така новите скромни 24 римувани новогодишни късмети от мен са само на един клик разстояние. Приятно четене!

„Късмети 2019г.“

Почти точно две години (за ценителите на точността 1 година, 11 месеца и 13 дни) отне на това стихче да добие горе долу завършен вид и да види бял свят. Всъщност бях забравил за съществуването му, но днес по някаква причина тръгнах да разчиствам известно количество стари хартии и попаднах на нахвърляни хаотично няколко четиристишия. Прочетох ги, направих малко козметични промени, подредих отделните части и в крайна сметка се роди горе долу завършено произведение.

Трябва да призная, че това е едно от малкото писани от мен неща, за които не съм имал и за миг съмнение как да го кръстя. Самото съдържание на стихчето, едва ли не ме задължава да ползвам заглавието „Молитва“, колкото и банално и изтъркано да е то. Просто понякога клишето е най-правилния избор. От друга страна заглавието казва и достатъчно, че да не се налага да обяснявам каква е тематиката на тази творба, затова няма да ви занимавам повече и ще ви предоставя възможността да прочетете самото стихче. Приятно четене, а ако решите да споделите своето мнение, то можете да го направите както под този пост, така и под самото стихотворение в сайта „Моето творчество“:

„Молитва„