„В самота“

Share Button

Девет месеца… толкова изминаха от последния път, в който публикувах нещо ново в онова мрачно сайтче, което наричам „Лично творчество„. Е ето че точно девет месеца по-късно ще публикувам ново произведение. И тази творба попада в раздела „Поезия“, но предполагам това не ви изненадва много 🙂

Споменавал съм, че що се отнася до измислянето на заглавия на стихчетата не ме бива много… е заглавието „В самота“ е едно от тези, дето почти съм изсмукал от пръстите си, просто за да има заглавие 🙂 А иначе освен че е нова публикация, всъщност това стихче е и ново написано произведение.

Преди да ви оставя да прочетете и самото стихче ще направя едно обещание: Обещавам че следващото публикувано ново стихче няма да е чак след девет месеца 🙂 Приятно четене:

В самота

Share Button
Публикувано в Моето творчество | Етикети: , , , , | Вашият коментар

Набързо за медиите

Share Button

В последно време забелязвам все по-западащото положение в българските медии. Масова неграмотност, безумни стилистични, пунктуационни, правописни и какви ли не други грешки изпълват както интернет медиите, така и телевизии, радия, печатни издания. Отворете който и да е информационен сайт и на случаен принцип изберете някоя новина. Ако в текста има по-малко от 10 грешки си е жив късмет.

Но нека бъдем честни, правописните и стилистични грешки са най-малкия проблем на медиите в изстрадалата ни държавица. Много по-тежки са грешките (ако са грешки а не умишлено търсени неистини) на ниво факти, истина и т.н. Масово (особено в интерет медиите) се премълчават, преиначават или откровено извъртат факти така че да се заблуди мнението на читателя. Тази тенденция започна от определени кръгове на един небезизвестен обект в политическото и икономическо пространство в България, но за съжаление вместо да замре тази „болест“ все повече се разпростира в цялото медийно пространство. Едните очернят един, другите друг, но очевидно нито една от тези медии не я интересува истината, а следователно реално не им пука и за тези, за които уж „работят“, а именно читателите/зрителите.

Ако седна да вадя примери няма да ми стигне мястото, но днес попаднах на поредната глупост от един сайт:

Освен тези 700 000 души, подкрепили референдума на Слави, стоят още близо три милиона  българи, имащи право на глас. И фактът, че те не са се подкрепили референдума, най-вероятно означава, че са против него.

Преди всичко нека кажа, че не съм особено голям фен на Дългия, но подобни умозаключения са смешни и трагични. Трифонов е събрал 700000 подписа и това не може да бъде пренебрегнато, но да твърдиш че всеки, който не се е подписал за този референдум е против него е долна манипулация. Да не говорим че всеки един от 6те въпроса (всъщност вече 3, след като КС обяви за противоконституционни три от тях) се гласува отделно и би било правилно да се разглежда всеки въпрос по отделно. Всъщност до сега никой не е проверил каква е нагласата на „електората“ към всеки един от тези въпроси а се разглеждат като едно цяло, и то все като „Референдума на Слави“ … вярно е че инициативата е негова, но след като е събрал 700000 подписа, минал е през парламента и т.н. някак си не се връзва.

Много още неща могат да се кажат за медиите (или липсата им) в България, но надали с дълги постове из нета нещо ще се промени, затова ще завърша с цитат от Васил Левски, които за добро или лошо Слави Трифонов е изпълнил:

Дела трябват а не думи!

Share Button
Публикувано в Разни | Етикети: , , , , , | Вашият коментар

Последен шанс

Share Button

Погледна към нея с поглед изпълнен с надежда. Докато се приближаваше бавно си мислеше, че ако и днес не успее ще се предаде и повече няма да идва тук. Колкото и силно да бе желанието му, множеството разочарования бяха натежали твърде много. Колко дена бяха минали, колко безброй опити направи а отговорът винаги и неизменно беше „Не“. Беше опитвал какви ли не начини да промени съдбата си, но всички завършваха с неизменното „Не“ от устата на момичето. Отдавна се беше отчаял, но все пак реши днес за последно да опита, да даде последен шанс на себе си, на съдбата и на момичето, последен шанс да получи мечтаното от толкова време „Да“. Направи последната крачка и се изправи пред нея за последен път.

Нямаше нужда от думи, момичето знаеше какво ще я попита той. Все пак идваше всеки ден с един и същи въпрос, а тя беше принудена да го разочарова.  Но не и този път, днес щеше да има промяна, днес щеше да каже „Да“. Мъжът се изправи пред нея и тъкмо се канеше да зададе въпроса си, когато тя го прекъсна с усмивка и каза „Да“. Мъжът остана на място вцепенен за секунда, след което усмивката разцъфна на лицето му. „Наистина ли?“ – прошепна невярващо а тя просто кимна в знак на съгласие.

Днес беше извадил късмет. Момичето каза „Да“ и той вървеше с бързи крачки към дома, защото не искаше толкова дълго чакания сладолед да се разтопи.

Share Button
Публикувано в Кратки разкази | Етикети: , , | Вашият коментар

Договорът

Share Button

– Няма цена, която да е твърде висока, ако от това зависи нейното щастие – с тези думи той заби върха на перото в ръката си и подписа договора.
– Сега тя ще е щастлива, нали? – попита той
– Да – отговори дявола с усмивка – а ти идваш с мен.

Share Button
Публикувано в Кратки разкази | Етикети: , , | Вашият коментар

Кратко и без заглавие!

Share Button

Беше забравил коя дата е днес, затова спокойно отвори входната врата и влезе в коридора. Докато оставяше якето си на закачалката изобщо не подозираше, че го чака поредния сблъсък с реалността. Събул обувките си и сложил на тяхно място домашните чехли той отвори вратата на хола. Още не прекрачил прага усети в себе си силна тъга. Плъзна поглед из стаята и накрая спря на празния диван. Защо там няма никой? Та нали всяка вечер, щом се прибереше от работа там го чакаше жена му, той влизаше, целуваше я нежно по челото и чак тогава наистина разбираше че си е у доба. Сега на дивана нямаше никой и реалността около него започна да се разпада. Не беше способен да осъзнае какво се случва, затова остана застинал на място оглеждайки с тревожен поглед празната стая. Погледа му минаваше през всеки детайл с надеждата да намери онова, което липсва. Търсещите очи се напълниха със сълзи на безсилие, а той продължи да стои като статуя. За него времето сякаш спря.

Share Button
Публикувано в Кратки разкази | Етикети: , , | Вашият коментар

Честита Баба Марта

Галерията съдържа 22 снимки.

Share Button

Ето че дойде месец Март и е време да се накичим с бели и червени конци и прежда.  Но преди да закичим близки и приятели с мартеници трябва първо да се сдобием с тях. Винаги към края на Февруари улиците … Има още

Share Button
Още галерии | Вашият коментар

„Стая“ („Room“)

Share Button

Отново и отново опитвам да представя своята гледна точка за един филм, но отново и отново някак не се получава. Не че филма е лош, не че нямам мнение по въпроса, но точните думи сякаш не идват и не идват. А самия филм не само е хубав, той е добър, смислен, със силно и много важно послание. Може би точно защото „Стая“ („Room„) е толкова различен от останалите номинирани за „Оскар“ филми е причината толкова трудно да намирам думите, с които да споделя впечатленията си от него.

Да, „Стая“ не е екшън, няма бойни сцени, липсват специални ефекти, но за разлика от другите филми, „Стая“ носи послание, носи смисъл и поне би трябвало да ни накара да се замислим. Филма разглежда един социален проблем, нашумял преди няколко години особено много. Става дума онези момичета, отвлечени още като деца и живеещи в плен на някой психически не особено стабилен човек.

Няма да разказвам какво се случва във филма, ще се опитам да облека с думи причините, поради които лично на мен този филм ми допада. Сигурен съм че ще има хора, които ще кажат, че „Стая“ на моменти е муден, а в началото откровено неясен и ще бъдат прави… но точно тази неяснота в началото в развитието на филма се изяснява и разцъфва в една добре представена не само визуално но и на психологическо ниво история.

Да минем и на главните лица в „Стая“: Бри Ларсън (Brie Larson) е в ролята на Ма и вчера получи напълно заслужен „Оскар“ за играта си. Рядко ми се случва да съм съгласен на 100% с решенията на „Филмовата академия“ но в този случай мненията ни напълно съвпадат. Колкото до другия главен герой в „Стая“ малкия Якоб Тримблей (Jacob Tremblay) за мен това 10 годишно момче заслужаваше да получи „Оскар“ за прекрасно изиграната роля на 5 годишния Джак. Просто перфектен!

В по-техническата част ще бъда съвсем кратък: Операторската работа не се усеща, не си личи, но това не е минус. Работата на оператора е да представи героите и заобикалящия ги свят така, че те да изглеждат истински за зрителя. Добър филм е този, в който не се усещаш че гледаш филм. В това отношение оператора се е справил прекрасно.

Вече споменах за доброто представяне на актьорите, а това означава че и режисьора на филма се е справил добре. Дори и най-добрия актьор, ако няма добър режисьор зад себе си не би могъл да се справи с предизвикателството на която и да е роля. Явно в „Стая“ актьорите и режисьора са се сработили достатъчно добре, че да се получи един приятен, макар и тежък от към тематика филм.

Като заключение ще кажа че лично за мен „Стая“ е приятен за гледане и смятам че 2та часа, отделени за него не са загуба на време. Въпреки това признавам, че това не е филм за всеки. Липсата на тъй популярния напоследък „екшън“ и специални ефекти вероятно за определен тип публика ще направят филма „тъп“ и „досаден“. И все пак за мен „Стая“ ще си остане добър и интересен филм. Препоръчвам ви да го гледате!

Share Button
Публикувано в Филми | Етикети: , | Вашият коментар

Сънища

Share Button

Рядко си спомням сънищата, още по-рядко се сещам на време да ги запиша, а стане ли дума за споделяне ситуацията силно клони към „никога“. Точно поради тази причина настоящия пост може да бъде обвинен в „уникалност“, защото реших да споделя с вас не само един сън, а цели два.

Всеки от нас е сънувал, независимо дали е запомнил какво точно или не, затова се надявам че на места доста силно абстрактната страна на разказаните сънища няма да ви притесни или обърка прекалено много. От друга страна всеки човек е различен, така че и начина по който сънуваме, това което сънуваме и в крайна сметка това което запомняме от сънищата си са строго индивидуални, затова преди да разкажа моите среднощни преживявания е хубаво да направя едно мъничко уточнение: при мен сънищата са почти изцяло изградени на принципа „образи-усещания“ което често ги прави в изключително трудни за разказване когато се опиташ да ги предадеш само с думи. Поради тази причина ви моля да не бъдете прекалено критични към това, което предстои да прочетете, но стига празни приказки, нека преминем към същината на този пост.

Първия сън представляваше нещо като криминален филм. Лично аз не участвам в него а го „гледах“ но не по телевизията. Усещането по-скоро беше като виртуална реалност. И така, да започнем с обстановката. Голямо открито пространство, вероятно голям двор на къща, оградено с дървена ограда като за животни. Наоколо има трева, храсти и може би няколко дървета. Прашен път тръгва от отвора на оградата и води към една маса с две пейки край нея. На нея стоят рима души. Единия е беглец от закона, другите двама са мъж и жена, които са дошли да се видят с престъпника. Върви някакъв разговор между тримата. Мисля че жената и престъпника са били двойка преди лошия да стане лош. Какво точно си говорят не знам, но беше като приятелски разговор. В един момент „наблюдаващия“ (тоест аз) осъзнава че жената е предала беглеца на полицията. Точно в този момент гледната точка се обръща към пътя и там пристигат няколко полицейски коли. Престъпника явно е арестуван, защото следващия „кадър“ е как той е качен в автобус с други престъпници. Тук нещата стават малко оплетени. Жената и мъжа, които предават беглеца наблюдават автобуса прикрити зад една кола. Въпреки че уж гледам през очите на жената, всъщност виждам вътре в автобуса как нашия беглец омайва по някакъв начин надзирателя. В този момент автобуса потегля а жената казва: „Ей сега ще избяга“. Следва кратък „кадър“ как автобуса открива бягащия по пътя беглец. Следващата сцена е как един полицейски автомобил притиска беглеца м/у две коли. Не знайно защо беглеца не е премазан и дори успява да се измъкне след кратка борба, но точно когато минава през „вратата“ на оградата мъжа и жената го настигат и започват да го бият. Появява се един цивилен полицай, който казва „Довършете го, но бавно“ и с това съня приключва.

Втория сън е още по-объркан, но в него имам участие и аз. Някакво събиране на хора в (може би) двустаен апартамент. Познавам повечето от тях, но не са реално съществуващи личности. Има два общи подаръка, и двата свързани със хазарт. Единия е голям комплект чипове за покер, а другия е нещо като ролетка с „килимче“ за залози, чипове и елха (точно така елха). Случват се някакви неща, но нямам спомен какво точно, разговори най-вече. Идва време да си тръгваме, но очевидно и на другия ден ще се събираме пак, защото подаръците остават в апартамента. Аз започвам да събирам разпилени чипове и от двата вида (тези за покера са големи и с много детайли, а тези от ролетката доста по-малки и едноцветни). Карам се на присъстващите, че са разпилели така тези чипове. Мисля че дори ги заплаших, че ще прибера двата подаръка в къщи. Някакви хора си тръгват, мисля някой отиде да вика такси и ще ме чака в него. Аз се обувам когато се появява една жена (реална личност, с която се запознах скоро) и носи последния чип. Жената е доволна от себе си и си играе с чипа като го подмята в ръка. Иска целувка като награда, но вместо това тя ме целува по бузата. Опитвам се да върна целувката, но точно тогава влиза още някой в стаята и жената се отдръпва. Оставам с впечатлението че тя не иска да се разбира за целувката и след това се събудих.

Share Button
Публикувано в Ежедневие, Разни | Етикети: , | Вашият коментар

Представям ви „Бих…“

Share Button

Три стихчета за 10тина дни е доста изненадваща проява от мен в последно време, но ето че днес и това става факт. След публикуването на „Сълзи“ на 27.12.2015г. и появата на станалите традиция „Късмети 2016“ днес ще публикувам още едно ново стихче.

Заглавието, което избрах за новопубликуваната творба е „Бих..„, а тематично и смислово, по един или друг начин е свързано с една част от последните ми творения, които съм публикувал. Това е и причината да се въздържа от споделянето на повече подробности. Все пак ще призная, че това стихче е писано в същия ден, в който и „Сълзи“. Иначе мисля че „Бих…“ не е „върха“ на моите способности, но на мен си ми харесва такова, каквото е в момента и няма да го „развалям“.

Спирам да ви мотая с глупости и ви пожелавам приятно четене:

„Бих…“

Share Button
Публикувано в Моето творчество | Етикети: , , , , | Вашият коментар

Честита Нова Година с „Късмети 2016“

Share Button

Ето че отмина поредната година, новата дойде а всеки от нас се надява на положителна промяна. На всички, четящи тези редове, а и на тези които не го правят пожелавам всички онези неща, които един човек може да пожелае на друг! Дано новодошлата 2016г. бъде по-добра във всяко едно отношение. И все пак, тъй като винаги съм твърдял че едно от най-ценните неща, които ние хората притежаваме е усмивката, от сърце и душа ви пожелавам безкрайно много положителни емоции и безброй поводи да бъдете усмихнати и щастливи.

С пожеланията до тук, нека преминем и към представянето на тазгодишните късмети от семейната баница. Вече стана традиция аз да пиша късметчетата, които в моето семейство слагаме в новогодишната баница. За късмет или пък не моето семейство никога не е било малко, затова и броя на късметите никак не е малък. За тази година цифрата достигна 48 (по три късметчета на човек). Разбира се можех да ползвам старите късмети от предходни години (виж тук, тук, тук, тук и тук), но винаги съм предпочитал късметите да са до колкото е възможно уникални всяка година, затова и тази година на 1рви Януари ви представям „Късмети 2016“ с пожеланието всичко което е написано в тях да ви сполети. А късметите, които са подчертани са тези, които изтеглих аз от баницата. Приятно четене:

„Късмети 2016“

Share Button
Публикувано в Моето творчество | Етикети: , , , , | Вашият коментар