Мисля, че съм станал много неконтактен… някак си се самоизолирам от всички около мен, независимо дали са познати или не. Не че го правя чак толкова съзнателно… май си ми е вроден дефект. Не знам (или ме е страх да разбера) защо понякога, в някакви (не)определени периоди от съществуването си съм склонен към тотална изолация а едновременно с това самия аз се усещам че имам нужда от контакт с хора. Тъпа работа, но пък си е лично моя 😉 Проблема идва от това че потъна ли в такъв период нямам механизъм да се „извлека“ сам от него. Трябва ми изключително упорит приятел, който въпреки няколкото ми отказа с различни причини (къде основателни, къде не) да продължи да ме „дърпа“ навън. Ама аз съм такова упорито говедо, че съм много способен да отказвам хората от подобни занимания. Разбира се доста често после съжалявам за тези си действия, но някак си в самия момент не се усещам изобщо.
В този ред на мисли почти сигурен съм, че отново съм в подобен период на самоизолация, затова ще ви помоля да не се отказвате прекалено лесно, рано или късно ще се предам на позивите ви за комуникация и туко виж уважа поканата ви. Гарантирам ви, че вашите действия ще бъдат отчетени и запомнени, а вероятно и отблагодарени в подходящия момент.
А защо пиша изобщо това и аз не знам или поне не съм напълно сигурен. Може да се приеме като някакъв зов за помощ, въпреки че надали тук е най-подходящото място. И все пак аз съм такъв: искам и търся вниманието и одобрението на хората, но в същото време се плаша и страня от него… абе няма оправия с мен и това си е… но много ви моля, въпреки всичко, да не се отказвате от мен… е освен ако вече не сте сигурни, че контакта ви с мен е нежелан или неприятен… Избора е ваш и ще бъде приет (дори и да ми е неприятен ще си замълча).
Спирам да ви занимавам с несвързаните си мисли поне за сега… а с малко късмет паузата до следващото ми писане тук няма да е чак толкова голяма (но не обещавам, не съм достатъчно сериозен за да го направя). Благодаря за вниманието ако сте издържали да прочетете всичко и до нови срещи 😉