MauseBlog

Толкова скоро след предишното публикувам още едно неизвестно за вас стихче. Също както за предишното и за това нямам какво да разкажа като история, затова просто ви оставям да го прочетете, ако имате желание разбира се:

„Въпроси„

Отдавна не бях публикувал нови неща в ония пуст мой сайт със стихчета, ама днес ще пусна нещо ново… Е не е чак толкова ново, започнато е още миналата година, но днес го поизгладих малко и го обявих за завършено. История зад него няма, дори не помня има ли причина да ми хрумне, така че без да се бавя повече ви пожелавам приятно четене:

„Травма„

Здравейте отново. Днес имам за вас една „малка изненада“… Като се замисля, би трябвало да кажа „голяма“, защото толкова скоро пиша тук и то по повод мое ново стихче, публикувано в сайта ми „Моето творчество„, а не е трудно да се забележи тенденцията към сериозен спад на „нови идеи“ в последно време 😉

Както и да е, нека минем към основното: Как, кога и защо се появи това творение? Ами както повечето ми творби, и тази се появи като няколко думи в главата ми. Понеже тези първи няколко думи ми хареса как „звучат“ реших да ги запиша, пък някой ден по-нататък може и да ги „доразвия“… така си мислех, докато ги записвах се появиха и други думи и лека полека се стигна до „крайния“ резултат, който след малко ще можете да прочетете. Разбира се нещата не спират до тук, защото както не веднъж съм казвал, големия проблем при моите „творби“ е избора на подходящо заглавие. Е и в днешния случай драмата е такава. Заглавието, което избрах („В минало време“) е по-скоро като „уточнение“, че всичко написано в това стихче е останало в миналото, а думите, които съм наредил, са просто отблясък от заровени и почти забравени спомени…

И така, имам ново стихче, имам си заглавие за него следователно нямам оправдание да не го публикувам. Не че много хора четат, но може би поне един двама се се подлъжат 🙂 Стига приказки, пожелавам ви приятно четене:

„В минало време“

Едно стихче, което се роди някъде през нощта на 31 Март, но покрай много различни събития и задачи все отлагах публикуването му. Е тази вечер реших, че е крайно време и то да види малко бял свят. И без това от доста време съм занемарил творческите си „изяви“…

И така, нека отделя и няколко думи за самото стихче. Както вече споменах по-горе, това мое произведение се роди през нощта на 31 Март докато си прехвърлях някакви рими в просъница. Колкото рядко пиша напоследък, още по рядко се отклонявам от любимата си тема за стихове, но този път нещата не стоят така. Това стихче е опит за „отпечатък“ на моментното състояние на (надявам се малка) част от обществото ни. Няма да влизам в подробности, основното е казано в самото стихче, а на останалото не му е мястото точно в този пост.

Няма да ви губя повече времето и с пожелание за приятно четене ви представям новото ми творението:

„Днес“

Ето че дойде и новата 2022 година. Нека тя ни донесе много здраве, повече любов, малко вяра в доброто и щастие за всички!

И нека преминем и към втората причина да пиша тук, а именно връщането към традицията да пиша новогодишни късмети за семейната баница. Ако седите спорадичните ми появи тук, вероятно сте забелязали, че миналата година традицията беше нарушена и нови късмети за 2021 година нямаше. Причините за този пропуск са няколко, но днес няма да ви занимавам с това, а просто ще представя пред вас това, което успях а измисля за тази година. И така, ето ги новите 42 късмета, дано да ви харесат:

Късмети 2022г.

А ако не сте имали баница с късмети или не ви допада какво ви се е паднало, то можете да изтеглите своите три късметчета като натиснете на долния линк. През първите дни на Януари, късметите ще бъдат теглени само от тези за 2022г.:

Изтегли късмети!

Публикувано е ново стихче на сайта „Моето творчество“

„Парад„

Случвало ли ви се е да си седите спокойно и изведнъж да ви удари някое случайно хвърчащо вдъхновение (за повече информация за хвърчащите вдъхновения четете Тери Пратчет) по някоя мозъчна клетка? Е тази вечер на мен ми се случи и вие ще имате (условното) щастие да видите резултата на това събитие.

Седя си аз в хола и си пия лимона… така де Кока-Кола (не е продуктово позициониране, не са ми плащали) докато телевизора каканижи нещо. И ей така от нищото ми хрумват едни четири реда думи, които звучат някак приятно. Добре че по навик из нас винаги се намира я химикалка, я молив, пък и за лист хартия става почти всичко, та реших да запиша тия редове ей така, за всеки случай:

В тихата вечер
в спокойната нощ
ти ми донесе
доза любов

Е този случай си се оказа веднага, защото докато записвах четирите реда, взеха че ми хрумнаха още четири, и още четири… Да, нещата взеха да се подреждат след като разбърках поредността и промених първоначално хрумналото ми четиристишие.

Не веднъж съм споделял тук, че доста често най-трудната част за едно стихче е избора на заглавие. Е този път не ми беше трудно, заглавието „Доза любов“ си е закодирано още в първоначалната идея. След като реших това последно препятствие остана само да „дигитализирам“ написаното, да кача стихчето в сайта и, разбира се, да напиша тази история, с която да ви представя новото стихче в сайта „Моето творчество“. Приятно четене!

„Доза любов„

честито Рождество Христово на всички! Макар да звучи вече толкова изтъркано, нека в тези странни времена,в които дистанцията е най-търсеното нещо, все пак да запазим доброто в себе си. Не само на този празник, а и през цялата година. Пък знае ли, човек, може и да се сбъдне, нали казват, че по Коледа ставали чудеса 🙂

Като стана дума за чудеса по Коледа, едно малко и несъществено чудоподобно събитие се случи в главата ми и ето че на бял свят днес ще ви представя ново мое творение. Появата на ново мое творение вероятно е изненада, но стила и тематиката няма да са нищо ново или иначе казано: Новата творба е стихотворение (ех, колко тежка дума, но пък „стихче“ звучи някак твърде по детски), което разбира се е публикувано в съответния раздел на сайта „Моето творчество“ под името „Искам да ти пиша“ (за сега работно заглавие, склонен съм на промяна).

А самото стихче се появи на шега докато преди няколко дни си тествах един мейл клиент и дали двете пощи, за които го ползвам работят правилно. Най-простия тест е да пратиш писмо от едната поща на другата и след това да отговориш обратно. Само че аз си имам една особеност: при такива тестове не обичам да пращам празни съобщения и обикновено пиша по някой и друг ред празни думи и други глупости. Този път ми дойде да напиша тези три реда, ей така за цвят:

Отдавна трябваше да пиша,
но някак си не се получи
душата ми отдавна спря да диша

Пращам писмо, получавам писмо 😉 Отворих аз прозореца да „отговоря“, но тия три реда ми се въртяха в мислите, някак недовършени, непохватни, но сякаш с определен потенциал. Та позавъртях ги малко и ги докарах до тези 4 реда:

Отдавна трябваше да пиша,
но някак все не ми се получава
душата ми отдавна спря да диша
но мисля че това и заслужава…

Пратих „отговора“ и понеже беше почти 2 през нощта, след потвърждение, че получих писмото оставих нещата така. След два дни, отново посред нощите проверявах за нови писма тези две пощи и пак прочетох горните 4 реда и лека полека, с не малко промени и редакция се оформи крайния резултат, който можете да прочетете в сайта. Не е съвършен, има ръбове и кусури за дялане, но се надявам поне малко от малко да ви хареса. Спирам с разказите, и без това се разпрострях твърде много този път.

Остана ми само да ви пожелая приятно четене:

„Исках да ти пиша“

Предполагам сте забелязали, че все по-рядко се появяват нови произведения в сайта ми „Моето творчество„. Причини за това има много, кои много лични, други не чак до там, но не това е причината да пиша днес тук.

Повод за днешния ми пост е новото стихче със заглавие „Промяна„, което ми хрумна в малките начални часове на днешния ден. Всъщност за малко това произведение да не се появи изобщо на бял свят, но въпреки, че вече си бях легнал, нещо в мен ме накара да стана и да запиша няколкото думи, които ми хрумнаха в просъница. От няколко думи станаха няколко реда, а от там нещата бързо се развиха до завършване на стихчето.

Трябва да призная, че това стихче не е „най-добрия представител на моето творчество“. Има не един или два кусура, които ми се иска да мога да оправя, но за момента способностите ми са такива.

Със сигурност има какво още да кажа за „Промяна„, но винаги съм смятал, че най-добре се представя едно произведение чрез самото него, а не чрез анализи и истории, затова ще спирам със „словоизлиянията“ си и ви пожелавам приятно четене:

„Промяна„

Да ви е честита новата година, дано тя донесе повече радости и по-малко нещастия, повече любов и по-малко омраза, повече щастие и по-малко тъга!

А след пожеланията остана да спазя традицията (макар и с няколко дневно закъснение) и да публикувам писаните от мен новогодишни късмети. Тъй като втора поредна година бях извън София на 31 срещу 1, реално късметите не са използвани и затова са скромните 24 броя. Всъщност ги написах на 31ви докато имах малко почивка преди работа, но до колко са ми се получили ще трябва да прецените сами. Приятно четене:

„Късмети 2020г.„