Доста време не съм писал тук. Причини има много, но в последно време основната причина е че се местя в ново жилище. Но преди да се преместя трябваше да завърша ремонта на новия си дом, а честно казано това се оказа доста сложна и продължителна задача. Вместо планираните няколко дена до седмица целия процес ми отне повече от месец и реално още не е на 100% завършен.
Все пак апартамента вече е годен за живеене и пред мен се простря новата задача да си пренеса вещите от старото жилище. Това се оказа едно ново и тежко предизвикателство. През годините съм натрупал известно количество вещи, кои нужни, кои не чак толкова. Преценката кое да запазя и кое не е трудна, но още по-трудно става като трябва това, което остава да го събереш в доста по-малко пространство. Честно казано не знам кога окончателно ще успея да сложа край на „носенето“ но се надявам да е скоро.
Все пак причината да пиша тук не е конкретно пренасянето а само един аспект от него. Става дума за подбора на „ненужните“ вещи. В процеса на преглеждане попаднах на една кутия съдържаща в себе си спомен от едно минало, което колкото и да ми се иска все още ми е трудно да забравя.
За да стане малко по-ясно за какво говоря трябва първо да спомена една моя характерна черта: аз съм доста сантиментално настроен и когато съм вложил чувства в нещо то тези усещания остават доста дълго време и когато обекта на тези чувства не е край мен аз ги пренасям по един или друг начин към вещите, които са свързани с този човек.
Та да се върнем към темата. Разчиствайки попаднах на неща останали от една много емоционална връзка от близкото и не дотам близко минало. Неща които до преди известно време стояха пред погледа ми постоянно и ми напомняха ли напомняха за това което няма как да се върне. В един момент реших да ги прибера и да оставя миналото там където му е мястото… само че да прибереш нещо не означава да го забравиш… винаги като търсиш нещо и миналото изкача и ти напомня за себе си. Това не винаги е приятно и доста често не е много желано събитие.
И ето че тази кутийка се озова в ръцете ми и аз я занесох в новото си жилище. Когато започнах да прибирам разните неща тази пуста кутия със спомени отново попадна в ръцете ми. Реших да прегледам какво точно съм прибрал в нея… и преглеждайки и спомняйки си започнах да си мисля: минаха повече от три години… това са неща в които има само и единствено болка, която никога няма да мине. Защо постоянно да си припомням неща, за които е по-добре за мен самия да не си спомням.
Мислейки си тези неща, преглеждайки спомените взех решение за което може би след време ще съжалявам. Взех всички тези малки спомени и ги изхвърлих, изхвърлих тази част от миналото си, макар да знам че това няма да изтрие спомените… но поне няма толкова често да ми напомня за това минало.
И ето, освен ново жилище се оказва че загърбвам и част от миналото си… или поне ще се опитам да го загърбя… за мое добро ще е. И макар да е много малко вероятно човека, виновен за тези спомени да чете тук, все пак ще се обърна и към него: Макар да изхвърлих предметите, спомените които са скрити в мен няма как да изхвърля или изтрия. И макар да искам да продължа напред знам че тази част от миналото винаги ще ме дърпа назад независимо искам или не… просто някои неща са много по-силни от мен.