Ето че се случи нещо, което и аз самия не очаквах… взех че довърших едно останало от 2013 година стихче… А повода да го довърша е, че реших да го използвам за юбилейния си 10000 туит в Twitter. Може би защото пропуснах да отбележа всички други „юбилейни“ постове, реших 10000 все пак да е поне малко по-смислен от стандартната ми глупост. Първо бях решил да напиша нещо без рими, но кратко и смислено, но за съжаление не съм достатъчно умен, че да измисля подобно нещо, а не ми се искаше да е просто цитат на някой по-мъдър от мен. Поради тази причина реших да пробвам план „Б“, а именно да потърся някое стихче, което да е достойно за този невиждан юбилей. За мое съжаление всичко завършени стихчета отдавна са видели белия свят, затова се наложи да седна на задника си и да дооформя вече започнатото, но определено недовършено мое творение.
И ето че резултата е на лице… не е съвършено, има места, където почти ме дразни, но за малкото време което мога да отделя за тази задача мисля се получи горе долу добре. Голям проблем имах и със заглавието, което да сложа. Реално почти с всяко мое произведение имам проблем, но конкретно с това проблема се оказа сериозен. Първоначално мислех за „Липсва“ или нещо подобно, но някак си изобщо не пасва на тематиката и смисъла на стихчето, защото учудващо или не, този път любовта е пренебрегната 😉 В крайна сметка, след известни колебания се спрях на „Вече сме тълпа“ като заглавие… макар не съвършено, това име поне показва достатъчно ясно каква е темата на поредното ми творение. Като знам колко рядко и трудно правя промени по стихчетата след като вече съм ги публикувал, вероятността това заглавие да остане окончателно е около 101% 😉
Вече споменах, че темата на това стихотворение (уф как не обичам тази дълга тежка дума) не е свързана с любовта, а заглавието, което избрах, мисля че казва достатъчно, затова няма да ви тормозя повече с празни приказки и ще ви пожелая приятно четене: