Първо искам да пожелая на всеки четящ тези редове Весела Коледа, Усмихнат край на годината и още по-усмихнато начало на новата. Дано Коледа ви даде усещането за семеен уют и спокойствие поне за няколко дни…
През този месец доста начесто започнах да публикувам нови творби и реших че ще е хубаво да ви предупредя, че свърши ли месеца (и годината) тази вълна от нови произведения ще секне. Причината не е в нежеланието ми да поддържам това темпо а в простичката липса на нови творби. Повечето публикувани в последния месец стихчета са от „изчакващата“ група, тоест са написани преди време, но или са нямали заглавие или нещо в тях е трябвало да бъде поправено, дописано или махнато. В крайна сметка се оказа че имам доста произведения, стоящи в тази група и реших да завърша тези които е възможно и да ги публикувам до края на годината. Просто ми хрумна, че е добра идея да започна новата година на чисто, без изчакващи стихчета.
И така, днес бял свят ще види предпоследното стихче за тази година. Причината то да попадне в графата „чакащи“ е натрупалите се преди него други готови произведения. Всъщност това е второто от трите произведения, написани на10.11.2011г. (виж първото). Мисля вече е излишно всеки път да уточнявам че творбата е стихче, публикувано в раздела „Поезия“ на сайта „Лично творчество“ затова днес за последно използвам тази фраза 🙂 А стихчето съм го кръстил „Огледало“ поради напълно логичната причина че в него се говори за огледало.
Честно казано нямам представа каква точно депресия ме е гонила на онази дата, но явно е била от продуктивната разновидност. Крайния резултат всеки от вас може да го види на сайта, а ако искате да прочетете конкретно това стихче, използвайте линка под този текст. Приятно четене от мен!