Сигурен съм, че всички сте забелязали как понякога времето направо си лети, а друг път се влачи едва едва и уж кратката една минута ни се струва като цял час. Дали тази „непостоянност“ на времето се дължи на чисто човешкия начин на възприемане на света или на някой друг, неоткрит до сега научен факт не знам, но знам че тази година за мен поне до този момент отлетя наистина бързо и почти неусетно.
Реално нищо „екстремно“ не се е случило през периода от 1-ви Януари до днес, но изобщо нямам усещането че са изминали цели 8 месеца. Улисан в работа (тази година не е като да нямаше такава) някак си не усетих кога стана, че и отмина месец Август. За предхождащите го други седем месеца пък изобщо няма да споменавам 😉
И така времето си лети, останаха едва 4 месеца от годината а вероятността и те да отлетят неусетно се очертава също да е голяма. Не че се оплаквам, тъй като разни хора казват, че времето летяло бързо когато съзнанието ти е заето с интересни и приятни неща. Даже би трябвало да съм доволен щом 8 месеца едва ли не постоянно съм бил в „заето“ и „заинтригувано“ състояние… Наистина казано така не е толкова лошо, но от друга страна да отлети почти цяла една година неусетно не е толкова приятно усещане 😉
Написаното до тук със сигурност не е нещо ново като информация, не е и особено дълбокомислено, но какво пък, това си е моето място за писане и ще си пиша каквото аз реша, криейки тайната надежда, че то ще се окаже много интересно за милиони хора 😉 Но все пак си имам оправдание, което поне пред мен може да мине. Ако се питате с какво се оправдавам за очевидно безинтересния текст ето ви го: От толкова дълго не съм писал редовно в онлайн дневник или както е модерно сега да го наричат „блог“ че съм загубил навика да извеждам по-смислените неща и да отсявам глупостите. Не че съм я имал много много тази способност, но в един момент все пак бях стигнал до прилично ниво на изразяване и синтезиране на мислите. Дали ще успея да върна това ниво и дори, евентуално, да го доразвия не мога да кажа, твърде много зависи от това да бъда постоянен, а това е едно качество, което в голямата си част ми липсва.
И тъй като започнах с времето, с него и ще приключа като кажа, че само времето ще покаже дали и как се справям с опитите си да се „завърна“ към редовното водене на Онлайн дневник 😉