Погледна към нея с поглед изпълнен с надежда. Докато се приближаваше бавно си мислеше, че ако и днес не успее ще се предаде и повече няма да идва тук. Колкото и силно да бе желанието му, множеството разочарования бяха натежали твърде много. Колко дена бяха минали, колко безброй опити направи а отговорът винаги и неизменно беше „Не“. Беше опитвал какви ли не начини да промени съдбата си, но всички завършваха с неизменното „Не“ от устата на момичето. Отдавна се беше отчаял, но все пак реши днес за последно да опита, да даде последен шанс на себе си, на съдбата и на момичето, последен шанс да получи мечтаното от толкова време „Да“. Направи последната крачка и се изправи пред нея за последен път.
Нямаше нужда от думи, момичето знаеше какво ще я попита той. Все пак идваше всеки ден с един и същи въпрос, а тя беше принудена да го разочарова. Но не и този път, днес щеше да има промяна, днес щеше да каже „Да“. Мъжът се изправи пред нея и тъкмо се канеше да зададе въпроса си, когато тя го прекъсна с усмивка и каза „Да“. Мъжът остана на място вцепенен за секунда, след което усмивката разцъфна на лицето му. „Наистина ли?“ – прошепна невярващо а тя просто кимна в знак на съгласие.
Днес беше извадил късмет. Момичето каза „Да“ и той вървеше с бързи крачки към дома, защото не искаше толкова дълго чакания сладолед да се разтопи.