За 14.02 иронията на съдбата и две изненади.

Share Button

Знаете ли какво е ирония на съдбата? Е днес аз ще ви дам един кратък пример. Не знам колко от четящите този текст са попадали на това мое мнение, но за тези, които не са ще го резюмирам в едно изречение: Не смятам натрапвания „Свети Валентин“ за празник, почитам виното и „Трифон Зарезан“.  И тук идва иронията, защото точно на тази дата преди известен брой години се запознах с едно момиче, което открадна сърцето ми, но вече е в миналото.

Ако се питате защо ви пиша тези неща (като изключим че днес е 14.02), то сега ще ви дам и отговора: С лека почуда и доза притеснение днес ще ви представя цели две нови произведения. Подобно чудо на чудесата не се е случвало от доста време. А и двете стихчета (разбира се че и двете нови неща са стихове) ми хрумнаха в много ранните часове на днешния ден, след като вече си бях легнал просто в главата ми се завъртяха няколко думи. Тези думи станаха повече и се наложи да отложа заспиването с цел записване на оформилите се строфи. Веднъж станал нещата се усложниха и в крайна сметка се оказах с две почти завършени стихчета и напълно готов за сън в 1:50 през нощта. Разбира се имаше леки поправки при пренасянето на електронен носител, но както и да е. А защо и с притеснение? Ами първо това е може би първия път, в който споделям толкова много лична информация тук. Втората причина е не чак до там съвършения вид на двете стихчета… и някои други лично мои притеснения 😉

Нека започнем с първото стихче . Причината да избера „Пет години“ за име на това стихче е пряко свързано с уводната история тук, както и с това което се казва в самото стихче, а изводите и сметките оставям на вас, надявам се след като прочетете и самото стихче. За целта просто посетете следната връзка:

 

Пет години

 

Колкото до второто произведение, чието заглавие е „Следа„, съм сигурен, че веднага щом го прочетете ще разберете колко пряко свързано е с всичко написано до сега. Всъщност двете стихчета се допълват едно друго… двете страни на една монета или нещо подобно. Всяка дума, написана относно „Пет години“ може в голямата си част да се отнесе и към „Следа“ а напълно естествено важи това и в обратната ситуация. Това е и причината да представя двете произведения в един пост, просто е безсмислено да повтарям едно и също по два пъти. Но стига празни приказки, посетете връзката отдолу, за да видите и второто стихче за днес:

 

Следа

 

Share Button
This entry was posted in Моето творчество and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *