Човек понякога открива отдавна забравени неща, които може би не са заслужавали точно тази си съдба. И с мен се случи нещо подобно. Докато разчиствах ненужни файлове от лаптопа си, попаднах на един опит за разказ, който е далеч от всичко писано до сега от мен. Разказа е писан през далечната 2010г. и в изоставен недовършен. Първата ми реакция беше да пробвам да го довърша, но предвид далечния момент на възникването на идеята, това за момента не ми се отдава.
Все пак реших, че дори и недовършен, може би ще ви се стори до някъде интересен като идея. А всъщност каква е идеята? От самото заглавие става ясно, че ще си говорим за запетайките, правилното им поставяне и така на татък. Но този разказ е с малко по „фантастична“ насоченост. Идеята е, че по някаква причина запетайките „оживяват“ и почват да си сменят местата. Главния герой забелязва тази странност и започва свое проучване по въпроса. Сюжета всъщност не е особено динамичен, поне до мястото, където разказа е изоставен, но има своя потенциал, който може би в бъдеще ще успея да развия… или пък не 😉
Казаното до тук е достатъчно, за да даде обща представа за това мое отдавнашно творение, но преди да ви пожелая приятно четене, ще напомня, че ще се радвам да споделите мнението си, било тук или под самото разказче в сайта. Е приятно четене: