Случвало ли ви се е да си седите спокойно и изведнъж да ви удари някое случайно хвърчащо вдъхновение (за повече информация за хвърчащите вдъхновения четете Тери Пратчет) по някоя мозъчна клетка? Е тази вечер на мен ми се случи и вие ще имате (условното) щастие да видите резултата на това събитие.
Седя си аз в хола и си пия лимона… така де Кока-Кола (не е продуктово позициониране, не са ми плащали) докато телевизора каканижи нещо. И ей така от нищото ми хрумват едни четири реда думи, които звучат някак приятно. Добре че по навик из нас винаги се намира я химикалка, я молив, пък и за лист хартия става почти всичко, та реших да запиша тия редове ей така, за всеки случай:
В тихата вечер
в спокойната нощ
ти ми донесе
доза любов
Е този случай си се оказа веднага, защото докато записвах четирите реда, взеха че ми хрумнаха още четири, и още четири… Да, нещата взеха да се подреждат след като разбърках поредността и промених първоначално хрумналото ми четиристишие.
Не веднъж съм споделял тук, че доста често най-трудната част за едно стихче е избора на заглавие. Е този път не ми беше трудно, заглавието „Доза любов“ си е закодирано още в първоначалната идея. След като реших това последно препятствие остана само да „дигитализирам“ написаното, да кача стихчето в сайта и, разбира се, да напиша тази история, с която да ви представя новото стихче в сайта „Моето творчество“. Приятно четене!