честито Рождество Христово на всички! Макар да звучи вече толкова изтъркано, нека в тези странни времена,в които дистанцията е най-търсеното нещо, все пак да запазим доброто в себе си. Не само на този празник, а и през цялата година. Пък знае ли, човек, може и да се сбъдне, нали казват, че по Коледа ставали чудеса 🙂
Като стана дума за чудеса по Коледа, едно малко и несъществено чудоподобно събитие се случи в главата ми и ето че на бял свят днес ще ви представя ново мое творение. Появата на ново мое творение вероятно е изненада, но стила и тематиката няма да са нищо ново или иначе казано: Новата творба е стихотворение (ех, колко тежка дума, но пък „стихче“ звучи някак твърде по детски), което разбира се е публикувано в съответния раздел на сайта „Моето творчество“ под името „Искам да ти пиша“ (за сега работно заглавие, склонен съм на промяна).
А самото стихче се появи на шега докато преди няколко дни си тествах един мейл клиент и дали двете пощи, за които го ползвам работят правилно. Най-простия тест е да пратиш писмо от едната поща на другата и след това да отговориш обратно. Само че аз си имам една особеност: при такива тестове не обичам да пращам празни съобщения и обикновено пиша по някой и друг ред празни думи и други глупости. Този път ми дойде да напиша тези три реда, ей така за цвят:
Отдавна трябваше да пиша,
но някак си не се получи
душата ми отдавна спря да диша
Пращам писмо, получавам писмо 😉 Отворих аз прозореца да „отговоря“, но тия три реда ми се въртяха в мислите, някак недовършени, непохватни, но сякаш с определен потенциал. Та позавъртях ги малко и ги докарах до тези 4 реда:
Отдавна трябваше да пиша,
но някак все не ми се получава
душата ми отдавна спря да диша
но мисля че това и заслужава…
Пратих „отговора“ и понеже беше почти 2 през нощта, след потвърждение, че получих писмото оставих нещата така. След два дни, отново посред нощите проверявах за нови писма тези две пощи и пак прочетох горните 4 реда и лека полека, с не малко промени и редакция се оформи крайния резултат, който можете да прочетете в сайта. Не е съвършен, има ръбове и кусури за дялане, но се надявам поне малко от малко да ви хареса. Спирам с разказите, и без това се разпрострях твърде много този път.
Остана ми само да ви пожелая приятно четене: