Сънища

Share Button

Рядко си спомням сънищата, още по-рядко се сещам на време да ги запиша, а стане ли дума за споделяне ситуацията силно клони към „никога“. Точно поради тази причина настоящия пост може да бъде обвинен в „уникалност“, защото реших да споделя с вас не само един сън, а цели два.

Всеки от нас е сънувал, независимо дали е запомнил какво точно или не, затова се надявам че на места доста силно абстрактната страна на разказаните сънища няма да ви притесни или обърка прекалено много. От друга страна всеки човек е различен, така че и начина по който сънуваме, това което сънуваме и в крайна сметка това което запомняме от сънищата си са строго индивидуални, затова преди да разкажа моите среднощни преживявания е хубаво да направя едно мъничко уточнение: при мен сънищата са почти изцяло изградени на принципа „образи-усещания“ което често ги прави в изключително трудни за разказване когато се опиташ да ги предадеш само с думи. Поради тази причина ви моля да не бъдете прекалено критични към това, което предстои да прочетете, но стига празни приказки, нека преминем към същината на този пост.

Първия сън представляваше нещо като криминален филм. Лично аз не участвам в него а го „гледах“ но не по телевизията. Усещането по-скоро беше като виртуална реалност. И така, да започнем с обстановката. Голямо открито пространство, вероятно голям двор на къща, оградено с дървена ограда като за животни. Наоколо има трева, храсти и може би няколко дървета. Прашен път тръгва от отвора на оградата и води към една маса с две пейки край нея. На нея стоят рима души. Единия е беглец от закона, другите двама са мъж и жена, които са дошли да се видят с престъпника. Върви някакъв разговор между тримата. Мисля че жената и престъпника са били двойка преди лошия да стане лош. Какво точно си говорят не знам, но беше като приятелски разговор. В един момент „наблюдаващия“ (тоест аз) осъзнава че жената е предала беглеца на полицията. Точно в този момент гледната точка се обръща към пътя и там пристигат няколко полицейски коли. Престъпника явно е арестуван, защото следващия „кадър“ е как той е качен в автобус с други престъпници. Тук нещата стават малко оплетени. Жената и мъжа, които предават беглеца наблюдават автобуса прикрити зад една кола. Въпреки че уж гледам през очите на жената, всъщност виждам вътре в автобуса как нашия беглец омайва по някакъв начин надзирателя. В този момент автобуса потегля а жената казва: „Ей сега ще избяга“. Следва кратък „кадър“ как автобуса открива бягащия по пътя беглец. Следващата сцена е как един полицейски автомобил притиска беглеца м/у две коли. Не знайно защо беглеца не е премазан и дори успява да се измъкне след кратка борба, но точно когато минава през „вратата“ на оградата мъжа и жената го настигат и започват да го бият. Появява се един цивилен полицай, който казва „Довършете го, но бавно“ и с това съня приключва.

Втория сън е още по-объркан, но в него имам участие и аз. Някакво събиране на хора в (може би) двустаен апартамент. Познавам повечето от тях, но не са реално съществуващи личности. Има два общи подаръка, и двата свързани със хазарт. Единия е голям комплект чипове за покер, а другия е нещо като ролетка с „килимче“ за залози, чипове и елха (точно така елха). Случват се някакви неща, но нямам спомен какво точно, разговори най-вече. Идва време да си тръгваме, но очевидно и на другия ден ще се събираме пак, защото подаръците остават в апартамента. Аз започвам да събирам разпилени чипове и от двата вида (тези за покера са големи и с много детайли, а тези от ролетката доста по-малки и едноцветни). Карам се на присъстващите, че са разпилели така тези чипове. Мисля че дори ги заплаших, че ще прибера двата подаръка в къщи. Някакви хора си тръгват, мисля някой отиде да вика такси и ще ме чака в него. Аз се обувам когато се появява една жена (реална личност, с която се запознах скоро) и носи последния чип. Жената е доволна от себе си и си играе с чипа като го подмята в ръка. Иска целувка като награда, но вместо това тя ме целува по бузата. Опитвам се да върна целувката, но точно тогава влиза още някой в стаята и жената се отдръпва. Оставам с впечатлението че тя не иска да се разбира за целувката и след това се събудих.

Share Button
Публикувано в Ежедневие, Разни | Етикети: , | Вашият коментар

Представям ви „Бих…“

Share Button

Три стихчета за 10тина дни е доста изненадваща проява от мен в последно време, но ето че днес и това става факт. След публикуването на „Сълзи“ на 27.12.2015г. и появата на станалите традиция „Късмети 2016“ днес ще публикувам още едно ново стихче.

Заглавието, което избрах за новопубликуваната творба е „Бих..„, а тематично и смислово, по един или друг начин е свързано с една част от последните ми творения, които съм публикувал. Това е и причината да се въздържа от споделянето на повече подробности. Все пак ще призная, че това стихче е писано в същия ден, в който и „Сълзи“. Иначе мисля че „Бих…“ не е „върха“ на моите способности, но на мен си ми харесва такова, каквото е в момента и няма да го „развалям“.

Спирам да ви мотая с глупости и ви пожелавам приятно четене:

„Бих…“

Share Button
Публикувано в Моето творчество | Етикети: , , , , | Вашият коментар

Честита Нова Година с „Късмети 2016“

Share Button

Ето че отмина поредната година, новата дойде а всеки от нас се надява на положителна промяна. На всички, четящи тези редове, а и на тези които не го правят пожелавам всички онези неща, които един човек може да пожелае на друг! Дано новодошлата 2016г. бъде по-добра във всяко едно отношение. И все пак, тъй като винаги съм твърдял че едно от най-ценните неща, които ние хората притежаваме е усмивката, от сърце и душа ви пожелавам безкрайно много положителни емоции и безброй поводи да бъдете усмихнати и щастливи.

С пожеланията до тук, нека преминем и към представянето на тазгодишните късмети от семейната баница. Вече стана традиция аз да пиша късметчетата, които в моето семейство слагаме в новогодишната баница. За късмет или пък не моето семейство никога не е било малко, затова и броя на късметите никак не е малък. За тази година цифрата достигна 48 (по три късметчета на човек). Разбира се можех да ползвам старите късмети от предходни години (виж тук, тук, тук, тук и тук), но винаги съм предпочитал късметите да са до колкото е възможно уникални всяка година, затова и тази година на 1рви Януари ви представям „Късмети 2016“ с пожеланието всичко което е написано в тях да ви сполети. А късметите, които са подчертани са тези, които изтеглих аз от баницата. Приятно четене:

„Късмети 2016“

Share Button
Публикувано в Моето творчество | Етикети: , , , , | Вашият коментар

„Сълзи“

Share Button

Казват, че по празниците ставали чудеса… не знам дали наистина това е вярно, но все пак едно малко „чудо“ все пак се случи. След дълго прекъсване днес ще публикувам ново произведение в раздела „Поезия“ на сайта „Моето творчество

Макар че в последно време почивката за мен е нещо трудно достижимо и въпреки физическото и емоционално изтощение напоследък, взех че изненадах сам себе си и в главата ми се роди ново стихче. Тематиката му е в типичния за мен мрачно-безнадежден стил, но предполагам че отдавна сте свикнали на това.

Колкото до самото произведение, чието заглавие реших да бъде „Сълзи„, то повод за написването му може да се приемат и отминалите Коледни празници както и споделените мисли от познати или не до там познати хора. Все пак мисля че самото стихче съдържа всичко необходимо в себе си, за да бъде разбрано, така че няма да се „обяснявам“ повече 😉

За финал нека ви честитя Рождество Христово и да ви пожелая да бъдете обичани и да обичате, защото колкото и да е банално само любовта може да спаси света. Колкото до наближаващата нова година посрещнете я с усмивка и радост за да бъде цялата изпълнена с щастие!

Без повече приказки ви пожелавам приятно четене:

Сълзи

Share Button
Публикувано в Моето творчество | Етикети: , , , , | Вашият коментар

Да ми е честито

Share Button

След дълго канене, много ровене и чакане на подходяща оферта, най-сетне и моя милост смени вече морално остарелия и останал без екран лаптоп с нещо по-модерно, за съжаление и по-скъпо 😉

Новото лаптопче всъщност е втора ръка, отново е HP, но този път вместо потребителските модели на Pavilion се спрях на WorkStation версията EliteBook. Конкретния модел е 8560w с i7 процесор с 4 физически и 8 логически ядра, има 8GB RAM и възможност да се добавят още има няма толкова 😉 Вярно че не е с SSD хард, но е 320GB SATA2, което за цената, която платих не е зле.

Има и други разни екстри, но не ми се занимава да ги изброявам в момента. Разбира се има някои и друг кусур, като например че клавиатурата му е частично шведска, но кой ти гледа тези неща 🙂 Другия проблем е с драйвърите. Уж от официалня сайт на HP дръпнах всичко необходимо, но четеца за пръстови отпечатъци все още не съм го подкарал. Също нещо не ми се получава и с вградената камера, но и за двете неща има време, а и не са ми чак толкова важни ако съм честен.

Тъй като не смятам да правя ревю на лаптопа смятам че ви е достатъчна дадената до този момент информация 😉

И отново да ми е честито и дано нямам проблеми с него в близките 10 години 😀

Share Button
Публикувано в Ежедневие, Разни | Етикети: , , , | Вашият коментар

„Толкова ли много“

Share Button

Сравнително скоро, поне по моите стандарти се оказва че ще ви изненадам с още едно ново стихче, което да публикувам. Избрал съм за име на това произведението „Толкова ли много“ но ако вие имате по-добро предложение, можете да го споделите с мен 🙂

Колкото до историята на самото стихче, това което мога да кажа със сигурност е датата, на която ми е хрумнала основната идея за него, както и факта че съвсем до скоро, също както и предходното стихче, то представляваше само осем реда. Все пак в един момент съумях да го довърша по приемлив за мен начин. Останалото от историята се казва в самото стихче… Приятно четене:

Толкова ли много

Share Button
Публикувано в Моето творчество | Етикети: , , , , | Вашият коментар

„Битката“

Share Button

Честно казано вече ми стана навик да започвам представянето на нови стихчета със фрази от рода на „Доста време мина от последното публикувано произведение“, затова този път ще пропусна тази част и ще мина направо към представянето на творбата 😉

И така имам удоволствието да ви представя поредното си ново произведение. Заглавието, с което ви го представям е „Битката„, макар че да не съм много сигурен че точно това заглавие е най-доброто. Все пак го представям с това заглавие, защото началото на това стихче е поставено в далечната 2013 година и прецених, че едно забавяне заради заглавието вече ще дойде прекалено 😉

Колкото до самото стихче наистина е започнато 2013 година, но тогава представляваше само едни четири редчета и нищо повече. Ако не ме лъже паметта някъде средата на 2014 това произведение се сдоби с още 4 реда, а всичко останало всъщност е написано едва вчера. Все пак основната идея си е родена с първите 4 реда, затова смятам че тогава е рождената му дата. Иначе на въпроса как ми е хрумнала идеята за написването на стихчето всъщност не мога да кажа, до колкото помня просто в един момент в главата ми изникнаха тези първи 4 реда и реших, за всеки случай, да ги запиша.

За разлика от повечето ми творби, това стихче не е „любовно“. А какво точно е като „типаж“ лично аз не бих могъл да отговоря, ако вие имате мнение ще се радвам да го споделите с мен и да ми помогнете в „класифицирането“ му.

Бих се радвал ако някой от вас реши да опита да познае кои 4 реда са „зародиша“ на това стихче и дали много си личи разликата, като това може да стане както тук, така и в коментар под самото стихче 😉

Без повече приказки ви желая приятно четене:

„Битката“

 

Share Button
Публикувано в Моето творчество | Етикети: , , , | Вашият коментар

За времето и други глупости

Share Button

Сигурен съм, че всички сте забелязали как понякога времето направо си лети, а друг път се влачи едва едва и уж кратката една минута ни се струва като цял час. Дали тази „непостоянност“ на времето се дължи на чисто човешкия начин на възприемане на света или на някой друг, неоткрит до сега научен факт не знам, но знам че тази година за мен поне до този момент отлетя наистина бързо и почти неусетно.

Реално нищо „екстремно“ не се е случило през периода от 1-ви Януари до днес, но изобщо нямам усещането че са изминали цели 8 месеца. Улисан в работа (тази година не е като да нямаше такава) някак си не усетих кога стана, че и отмина месец Август. За предхождащите го други седем месеца пък изобщо няма да споменавам 😉

И така времето си лети, останаха едва 4 месеца от годината а вероятността и те да отлетят неусетно се очертава също да е голяма. Не че се оплаквам, тъй като разни хора казват, че времето летяло бързо когато съзнанието ти е заето с интересни и приятни неща. Даже би трябвало да съм доволен щом 8 месеца едва ли не постоянно съм бил в „заето“ и „заинтригувано“ състояние… Наистина казано така не е толкова лошо, но от друга страна да отлети почти цяла една година неусетно не е толкова приятно усещане 😉

Написаното до тук със сигурност не е нещо ново като информация, не е и особено дълбокомислено, но какво пък, това си е моето място за писане и ще си пиша каквото аз реша, криейки тайната надежда, че то ще се окаже много интересно за милиони хора 😉 Но все пак си имам оправдание, което поне пред мен може да мине. Ако се питате с какво се оправдавам за очевидно безинтересния текст ето ви го: От толкова дълго не съм писал редовно в онлайн дневник или както е модерно сега да го наричат „блог“ че съм загубил навика да извеждам по-смислените неща и да отсявам глупостите. Не че съм я имал много много тази способност, но в един момент все пак бях стигнал до прилично ниво на изразяване и синтезиране на мислите. Дали ще успея да върна това ниво и дори, евентуално, да го доразвия не мога да кажа, твърде много зависи от това да бъда постоянен, а това е едно качество, което в голямата си част ми липсва.

И тъй като започнах с времето, с него и ще приключа като кажа, че само времето ще покаже дали и как се справям с опитите си да се „завърна“ към редовното водене на Онлайн дневник 😉

Share Button
Публикувано в Ежедневие, Разни | Етикети: , , | Вашият коментар

Размисли и страсти

Share Button

Дано не се подведете по заглавието, тук професор Вучков няма да намерите. Също няма и да видите „хубавите“ му записки с 5 цвята моливчета 😉 Но поне размисли ще има (може и да е РазМисли или преведено „една мисъл“), виж за страстите не бих могъл да обещая, но 1 от 2 си е 50%, а в живота доста по-често получаваме далеч по малък процент от очакваното.

И да се върнем към началото… или поне към първия въпрос, който ще си зададете след като сте прочели първия абзац (може и да не си го зададете, не се чувствайте длъжни), а именно: „Защо реши да пишеш в блога си след толкова дълго време?“ Ами отговора го има в самия въпрос 😉 Твърде дълго не съм писал нищо смислено тук… не че до сега в този пост има нещо смислено де, но просто ми хрумна, че бих могъл все пак да понапиша някоя и друга дума несвързана с онзи, другия сайт, който поддържам 😉 Не че имам ясна представа какво искам да кажа, не че имам и нещо, което да имам да споделя, но се надявам в процеса на писане да се получи нещо поне що годе смислено.

Тези които ме познават поне малко знаят, че никак, ама никак не ме бива в споделянето, затова пък мога да си философствам като дърво доста време, стига да има кой да ме изтърпи. Е в конкретния случай мога да си „дървесофствам“ колкото си искам, а дали ще имате търпението да го прочетете зависи от вас 😉

Всъщност от към писането винаги съм смятал че имам два основни проблема, които пряко и косвено водят до всички останали. Първия е незнанието от къде и как да започна. Дори когато имам наистина сериозна тема, която по един или друг начин съм избистрил в главата си, реша ли да я напиша на белия лист/екран и се почва едно чудене. Често точно този проблем ме е спирал да споделям мисли и идеи. Успея ли обаче да преодолея този първи основен проблем се сблъсквам с втория, а именно че не знам как да спра. Веднъж отпуснал мисълта си ми е безкрайно трудно да намеря правилния момент, в който да спра и да изведа „заключението“. Може би заради този втори сериозен проблем така и не се научих да пиша заключения в училище. Никога не ми стигаше времето и когато даскалката каже че остават 5 минути рязко се налагаше да прекъсна мисълта в нищото, да изпраскам три бързи изречения и да предам темата, която по първоначална идея е трябвало да бъде чернова. Редовно в рецензиите пишеше, че не съм доразвил мисълта и имам прибързано заключение. Ами така е когато дават някакви си 80-90 минути… моята мисъл има нужда от време и пространство.

Така като се разписах за проблемите в училище по време на изпити и класни и се сетих за още едни проблем, с който съм се сблъсквал. Споменах по-горе че мисълта ми се нуждае от време, но също така се нуждае и от пространство, затова винаги се оказваше, че няма достатъчно листове на който да „разстеля“ своите разсъждения. Не твърдя че са били добри или правилни, но това е една друга тема.

Между другото откритието наречено „Принтер“ си е манна небесна за всеки, който е решил, въпреки предупрежденията, да прочете нещо писано от мен… в общи линии докторите пишат изключително красиво ако ги сравняваме с мен. Все пак това си има и своите плюсове, като например това, че нямам проблем с разчитането на рецептите за лекарства например.

След като се разходихме из миналото, нека се върнем малко в настоящето и рязко да сменим темата.

Често се възмущаваме от многото мръсотия из столицата, макар че не много хора осъзнават че това си зависи и от нас самите. Но този път няма да пиша за хората, а за една лека недомислица от страна на общината. Прибирайки се от работа се наложи да се кача на метрото на станция „Ал.Малинов“ Влизам си аз в станцията и забелязвам че съм си изцапал ръката някъде. Винаги гледам да си нося мокри кърпички в мен, просто защото работата ми е от такова естество, че все се намира къде да се изцапа човек. До тук добре, извадих мокрите кърпички, почистих си ръцете и започнах да се оглеждам за кошче, в което да изхвърля вече употребената кърпичка. Уви в цялата станция нямаше нито едно място, в което човек да може да си изхвърли боклука. Хайде аз в 95% от случаите ходя с раница и имам къде да прибера боклука, а и да нямах щях да го стискам в ръка докато намеря къде да го изхвърля, но се замислих че общината не може да иска хората да не си хвърлят боклука по земята без да е осигурила поне едно място, където да може да се освободи човек от ненужните неща. Може и да издребнявам, но за мен не е нормално на място, на което минават Х на брой хора да няма нито едно кошче. Рано или късно ще мине от там човек, който няма да е толкова съвестен и като не намери къде другаде ще си изхвърли боклука на земята, след него ще дойде втори и трети… крайния резултат ще е повече разходи за почистване.

Мисля че за днес ви стига толкова, все пак не сте свикнали да четете особено дълги постове тук (да не кажа че изобщо не сте свикнали да има постове за четене). Надявам се все пак да не ви е било прекалено досаден текста, който сътворих днес. Няма да обещавам, че ще бъда по-редовен в бъдеще, защото не давам обещания, които не съм сигурен, че ще спазя. Надявам се деня ви да е бил успешен и ви желая бъдещето да ви изненада с нещо приятно 🙂

Share Button
Публикувано в Ежедневие | Етикети: , , , | Вашият коментар

„Сезони“

Share Button

Отново мина изключително много време от както публикувах последното ново произведение в сайта „Моето творчество“ Защо така се получи няма да обяснявам, не затова пиша днес тук 😉

Та да си дойдем на думата, както се казва 😉 Днес публикувах ново стихче в сайта. Избрах му заглавието „Сезони“ но ви препоръчвам да не се подвеждате по него, стихчето няма много общо със климата, но все пак след като го прочетете може би ще разберете защо избрах точно това заглавие 🙂

Трябва да призная, че това произведение е част от групата стихчета, провокирани от една част от миналото ми. Коя точно част и повече подробности няма да споделя, защото никога не съм бил от споделящите подобна информация хора и не смятам тепърва да се променям. Също така смятам че самата творба говори достатъчно за себе си и не е нужно да натоварвам възприятията на четящите я с личните ми терзания. А и мисля, че не причината за написването, а самото стихче е това, което може да ви докосне… другото са просто подробности 🙂

Няма как да пропусна да отбележа и факта, че това стихче е публикувано под номер 200 в раздела „Поезия„, което го прави нещо като юбилейно 🙂 Но стига съм ви пълнил главите със излишна информация, прочетете и ако имате желание коментирайте стихчето, било тук или в сайта „Моето творчество“. Желая ви приятно четене:

Сезони

Share Button
Публикувано в Моето творчество | Етикети: , , , , | Вашият коментар