MauseBlog

Ето че само седмица, след като публикувах стихчето „Помня!“ вече имам още едно произведение, което да споделя с вас. Всъщност новата творба беше готова още преди публикуването на „Помня!“ но реших да не ви „заливам“ с две стихчета едновременно.

И така, новото произведение носи името „Дилема“ и е поредното „завръщане“ към любимата ми мрачна тематика.  А иначе стихчето е съвсем прясно писано (поне по моите стандарти) и неговата „рождена“ дата е 06.02.2015г. и погледнато реално е първото написано и публикувано през тази година.

Ако се питате какво ме е вдъхновило да напиша тази своя творба, ще ви разочаровам: отговор няма да получите. Причината не е в липсата на „муза“ а в това че аз не желая да споделям тези свои вътрешни усещания с широката аудитория. Мисля че това не би трябвало да ви изненадва, особено ако сте попадали и друг път в този блог.

Въпреки моята потайност, ще се радвам ако вие бъдете по-открити и дадете своето мнение, било тук, било с коментар под самото произведение. С това спирам да ви отнемам от времето и ви предоставям възможността да прочетете и самото стихче:

„Дилема„

След поредния „празен“ период що се отнася до публикуването на нови произведения в сайта „Моето творчество“ най-сетне дойде време да публикувам още едно ново произведение. Отново творбата попада в раздела „Поезия„, което предполагам не е голяма изненада за редовните читатели.

Името което избрах за стихчето е „Помня!“ и въпреки че първата идея за него ми хрумна края на миналата година, окончателния си вид придоби едва вчера. Ще си призная без бой, че и тази творба е в жанр „Любовна лирика“, но за тези, които по един или друг начин са запознати с нещата, които съм писал до сега, надали са особено изненадани от този факт.

Точна причина за написването на това стихче не бих могъл да кажа че има, но все пак има своя „адресат“ към който е насочено. Отново за следящите така нареченото ми творчество, и най-вече за тези които ме познават, няма да е трудно да се досетят към кое лице е насочено стихчето, но аз няма да споделя тази информация. Знам че криейки това може би отслабвам въздействието на творбата, но за мен личното ми пространство винаги ще остане по-важно от всичко друго.

Преди да ви оставя да видите самото произведение, бих искал да кажа, че ще се радвам да чуя мнението ви за стихчето било тук или под самата творба в сайта. Спирам с излишните думи и ви пожелавам приятно четене:

„Помня!„

Преди всичко друго нека ви честитя новата 2015г. На всички пожелавам много щастие и късмет, здраве и любов, пари и много усмивки през цялата година. Дано новата е по-добра от изминалата вече година и да ви донесе сбъдване на мечтите ви. А сега по същество:

Ако следите какво пиша тук, предполагам знаете, че вече пета поредна година  късметите за новогодишната баница в моето семейство са изцяло моя отговорност (виж късметите от 2011, 2012, 2013 и 2014). И тази година не ми се размина, но този път си улесних малко живота и подготвих късметите (поне част от тях) малко по-рано.

Въпреки предварителната подготовка напиването на 48 нови късметчета не беше никак лесна работа. Все пак с голяма доза инат успях да напиша нужната бройка и имам честта да ви представя поредната доза новогодишни късмети.

Пак заради пустата му традиция публикувам тези късметчета на 01.01.2015г. след като вече са „изпълнили“ своята основна функция. Ако се питате кои късметчета са ми се паднали на мен прочетете трите с удебелен шрифт, те са моя късмет за Новата година. А сега приятно четене:

„Късмети 2015„

Ето че около седмица след като публикувах предишното стихче, реших че е време да публикувам следващото.

Новото стихче отново е с еротична тематика и това се разбира и от самото заглавие „Страст в чата„. Всъщност това стихче е писано по абсолютно същото време, когато написах и „Танц на греха“ така че двете имат абсолютно еднаква история.

Отново съм длъжен да предупредя, че това произведение не е препоръчително за лица под 16 години и за хора с изострено чувство за морал и приличие. Приятно четене:

„Страст в чата„

Отново мина известен период на „мълчание“ що се отнася до нови произведения. Този път освен доста често срещаната напоследък липса на вдъхновение има и друга причина да забавя стихчето, което ви представям сега.

Тази нова творба е малко нестандартна що се отнася до тематиката и водещия мотив.  Определено е провокативен стих и това си личи дори и от заглавието „Танц на греха„. Самото стихче е със силно еротичен характер и когато ми хрумна не мислех някога да види бял свят, защото смятам че е малко по-вулгарно от необходимото за моите разбирания.

Все пак мина малко повече от месец и по една или друга причина реших в крайна сметка да оставя на всеки сам да прецени как да „класифицира“ това мое произведение. Все пак не се плашете, тези които ме познават би трябвало да се досетят че в повечето случаи когато аз кажа че нещо е „прекалено вулгарно“ то за повечето хора в крайна сметка това твърдение е невярно и твърде силно.

Преди да ви оставя сами да прецените степента на „недопустимост“ на този стих съм длъжен да предупредя, че това произведение не е препоръчително за лица под 16 години и за хора с изострено чувство за морал и приличие.

Без повече празни приказки ви желая приятно четене и ще се радвам да споделите своето мнение, било тук или под самото стихче в сайта:

„Танц на греха„

Повече от месец мина от както публикувах нещо ново в сайта със стихчетата ми. Е днес дойде време да се случи и това.

За стихчето, което ще ви представя днес всъщност няма какво толкова да кажа, писано е сравнително скоро, но раждането му не е плод на конкретно вдъхновение, или поне аз не знам да е такова 😉

Трябва да призная че заглавието „Без…“ е един вид компромис, за да мога все пак да пусна това стихче, защото, лично според мен поне, това не е точното заглавие. Някак си не го усещам така…

Наприказвах твърде много думи, без реално да кажа нещо смислено, така че спирам и ви пожелавам приятно четене:

„Без…“

Трябва да призная, че доста време мина от последното ново произведение което представих тук. Дали заради липсата на муза, дали заради по-запълнения ми работен график напоследък не е от голямо значение, факт е че това може би е най-дългия ми период без да съм написал нещо ново. Но ето че вчера по незнайни за мен причини се роди едно ново стихче, което сега си представям.

Новото стихче, носещо името „Моля ви“ се роди доста спонтанно вчера вечерта. Може би една от причините е че прочетох няколко много добри стихотворения из Facebook и това по някакъв начин настрои мозъчните ми вълни на правилната честота. За разлика от последните няколко стихчета, това няма конкретен човек, към който да е насочено  и може да се приеме като обръщение към света като цяло или не чак до там 😉

Мисля че повече думи са излишни, самото произведение според мен достатъчно добре говори само за себе си, така че спирам да пиша и ви предоставям възможността да прочетете самото стихче. Разбира се ще се радвам да чуя Вашите отзиви за него както тук, така и под самото стихче в страничката ми. Приятно четене:

„Моля ви“

Дойде време да публикувам следващото ново произведение. Отново си говорим за стихче, от което следва че може да бъде намерено в раздела „Поезия“ на сайта „Моето творчество“

Колкото за самото стихче, кръстено „Аз съм тук„, то мога да кажа че раждането му е следствие от опита ми да напиша едно поздравление за рождения ден на човек, на който много държа. Макар „поздрава“ да не се получи това стихче пак си остава подарък за рождения ден на този човек. А кой е този човек си е мой „проблем“ 😉

Без повече прикази ви желая приятно четене и очаквам вашите отзиви:

„Аз съм тук„

Мина известно време преди да ми „дойде музата“ да публикувам ново произведение в страничката с творбите ми. Много са факторите за това забавяне, но те вече не са от значение, тъй като днес публикувам ново произведение.

Повод за написването на новото стихче беше църковния празник „Сирни заговезни“ когато по традиция си искаме прошка един от друг. Замислих се че да искаш извинение за грешките си само и единствено в този ден е същото както да показваш любовта си към някой само и единствено на 14ти Февруари… тоест е като цяло проява на лицемерие. От там и ми дойде идеята за „Прошка“.

Надявам се че това стихче ще ви допадне, но дори и да не ви, чувствайте се свободни да споделите мнението си тук или в коментар под самото стихче. А сега приятно четене:

„Прошка“